Аз пък си мисля, че прозренията си идват точно когато трябва. Връщала съм се назад с мисълта, че ако бях постъпвала по друг начин може би, може би/повтарям/ животът ми щеше да е друг и не само моя. Но пък нещо ми подсказва, че не може да избягаш от себе си. Дори да хванеш съседната пътечка, рано или късно пак ще те завърнат от това което си избягал, уж си коригирал... Така че прозрението си е на място, идва да ти каже: "Хайде време е ..." Единствено понякога ме натъжава това, че доста е насъбрала душата, а копнее за безгрижие и още място ..., нооо оказа се че е бездънна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите