|
Тема |
Тези дни... |
|
Автор |
PipilotaV. ( 0-) |
|
Публикувано | 01.11.12 08:56 |
|
|
... ми бе емоционално, после ми стана силно мисловно, а още по- после ме нападнаха прозрения, които даже се чудя защо чак сега. Хора и събития ме провокираха да се вгледам така ясно и безпощадно в себе си, че ми стана жал, че съм могла да сложа липсващото парченце от пъзела на собствените ми грешки едва сега, когато може и да е късно. Разбрах колко ранима и неадекватна ме прави понякога страстта и как моментите на неувереност и загубата на баланс изкривяват собствения ми образ. И други работи разбрах, но темата не е за това. Темата е за всичко възможно. Не ми пука он ли е, офф ли е, може и да е сянка и своеобразно продължение на темата на Джоана или нещо друго. Тема за късните прозрения или пък за тяхната универсална полза и навременност, за познанието, което те носи една стъпка напред след просветеността, към мъдростта, за моментите, когато си казваш: защо ми е тази мъдрост, какво да я правя сега, искам да съм незнаеща, безгрижна и просто щастлива или нещо такова, както и да се казва това.
Ако нещо ми харесва в този клуб, е умението за нещата да не се говори научено, наукообразно и според клишетата на приложната психология, да не се говори според претенцията за последна инстанция на Знанието и езотеричната псевдомъдрост (пардон, ако някой се обижда, но нямам нужда от последното). Харесва ми сложната химия на преживяното и следата, която оставя. Особено когато следата е осмисления спомен, изчистен от токсините на гнева.
Звуча малко тъпо и доста тъжно май. Пък не съм точно това- тъжна имах предвид. Другото все още има нужда от доказателства.
Ааааре...Хубав ден!
Редактирано от PipilotaV. на 01.11.12 08:58.
|
| |
|
|
|