Благодаря на всички, които ни търпят около нас и минута след минута лекичко ни подбутват да се поправим, да преодолеем гадостите наоколо! Обикновено тия хора ги презираме и мразим дори, щото са ни някак досадни и наглед вредни. Изглеждат ни прости и елементарни, а не си даваме сметка, че те са тези, които ни дават знаците, че сме сгрешили.
Това са хората, които истински ни обичат, дали ще са родители, дали деца...
Само те са правилно настроеният компас.
Защото знаят, че любовта ни е истинска. И лъжовна.
Защото тяхната любов е безусловна.
Когато сме честни към тях.
Защото знаят, че нашата любов към тях е най-истинска и също така безусловна. Най-честна, най-болезнена..

Защото всички останали любови са .. мъжко-женски.

П.П. Извинявам се на всички останали, искам да го кажа на Наглеца. Всяка наша любов, всяко наше приятелство е обвързано с това, което са ни дали родителите ни и сме дали на децата си. Постоянно се раняваме, но само това приемане и любов са безусловни.

П.П. 1. Нито един мъж, приятел, любовник не би приел това, което причиних на големия си син. Но нито един мъж, приятел, любовник не би бил до мен, както него, и не би разчитал на мен, както той на мен. И както аз на него.

П.П. 2. Това е най-прекрасното на есента, тя дава мир на духа, емоциите и страстите, прибрах цветята на топло, изметох есенните листа и чакам оная зима, със стоманеното море и снегът до колене, с камината, люлеещия си стол , книгите и компютъра, чрез който да си пиша с хора като теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите