Права си, че на думи е лесно. И, доколкото разбирам, у теб има акумулирана вина спрямо децата ти, която те кара да се чувстваш още по- отговорна сега. Но, Деси, време е отговорностите да се споделят. И, както ти е споменала и Анбра, най- добре е да седнете заедно, да поставите проблемите честно на масата и да поговорите какво може да се направи така, че ситуацията да бъде облекчена и всеки да има своя принос. Ако трябва, установете правила, докато сте под един покрив, така че личното пространство на всеки по възможност да бъде максимално защитено- не заради каприз, а поради небходимостта човек да си зареди акумулатора, когато през следващия ден отново му предстои да заработва онова, с което си плаща сметките, най- малкото.

Между другото, това че на девойките (гаджета на синовете ти) им е най- близко от вас до съответното им учебно заведение, не е причина трайно да си променят местоживеенето. Несериозна ми е такава причина и не мога да си представя дъщеря ми да се пренесе при приятеля си, особено ако той живееше с родителите си, за да е по- близо до университета й. За мен това е абсолютно неприемливо. А ми се струва, че ти в момента по- скоро си търсиш причини положението да не се промени, отколкото обратното. И ти го казвам най- добронамерено.

А работа за млади хора се намира. Ако не искат и не могат да се изнесат на този етап, поне да подпомагат мъничко общото домакинство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите