Аз на място на мъжа ти също щях да ревнувам, особено ако прочета, че той е бил мъжа за теб, но така се е случило...

Няма ли начин да го поканиш, а мъжът ти да си намери работа за деня и да изчезне.

Може на някои да им звучи налудно, но аз не негово място бих изчезнала по неотложни задачи за целия ден. Да, разбирам колко е човешко да му посветиш ден, че дори и седмица бих приела. Но чак с мен - по-скоро не. И не, не е онова чувство на "ако ги оставя - ще се награбят", просто не бих понесла някой от тримата да се разреве или да се говори "как бяхме като родени един за друг" пред мен. Или недай боже да ме пратят за вино докато реват и двамата. Ама тва съм аз, сигурно има по-широко скроени хора

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите