|
Това май е за този тук клуб
Дискретният чар на преобърнатото щастие
(Кратък опит върху теорията на щастието)
Разказвал ли съм ви някога собствената си теория за преобърнатата перспектива на щастието? Проста е, и звучи ексцентрично само на първо слушане. Хората на моя възраст, предполагам, са добре запознати с емпирията на проблема, ако и, може би, не чак толкова склонни да обобщават нещата тъй щедро, колкото го правя самият аз. Разни хора – разни гледища, разбира се.
И така, основният (и засега единствен) закон на моята теория гласи така: „колкото по-зле, толкова по-добре“. Което на практика ще рече, че, колкото по-тежки и непосилни изглеждат изпитанията, които ни поднася животът, толкова по-благодатни те се оказват в края на краищата (ако само човек междувременно не се е предал, разбира се). Болести, разводи, загуби на престиж и работа, пропаднали любови, деца, които правят каквото си искат, необозрим свят, който изглежда всеки ден ни засипва с поредни катастрофи… Всичко е не просто за добро, ами за много по-добро, нужно е само да се изчака достатъчно, за да успее човек да прогледне през мътилката. Разбира се, светът никога или почти никога не ни поднася онова, което си желаем; ако обаче имаме търпението и издръжливостта да доживеем момента, в който нещата си застават на мястото, винаги се оказва, че той ни е изпратил точно онова, от което сме имали нужда.
Празни приказки? Брътвежи на един, дето му е широко около врата? Театро, трици за ловене на маймуни? Ами, ваша си работа, преценявайте както щете. Аз обаче все пак ще ви разправя как долу-горе се въртят нещата в собствения ми живот и защо толкова упорито настоявам да виждам в него един непрекъснат и постоянен възход към все повече щастие, все повече смисъл и все повече удовлетворение (макар че това последното, признавам, ми се дава само в моменти като тоя – по-спокойнички, по-късно вечерта; инак ежедневието си е бягане срещу конвейера, като на всички, така че за удовлетворение обикновено не ми остава кой знае колко време).
Сега, нека да си дойдем на конкретиката. Няма да крия от вас, че способността за проглеждане, тоест за осъзнаване на цялата тази безнадеждно-оптимистична теория, е свързана с една друга способност, която си е малко кът; рядкост е, не защото е нещо...
С една дума, ако ви е заинтригувало, прочетете си го ей от
|
Дискретният чар на пост-разводния живот
