Привет, Лили,
По принцип успешните хора (няма да задълбавам да дефинирам понятието) са малко. Освен това успехът обикновено касае конкретни неща в определено време. Та затова е малка вероятността да имаме успяли хора в семейството и това да се случва едновременно, за да има пълна равностойност.
Ако анализираме биографиите на успели мъже и жени се вижда, че зад тях няма успешно партньорство точно в периодите, когато са изковали своя успех - просто енергията и времето им са били насочени към идеята. Клишето не е вярно - тиловакът или логистичната поддръжка не са от значение за постигането на успеха. А полът няма значение - качествата за постигане на успех са едни и същи.
При вас разминаването на повърхността е в амбициите и отговорността. Ти си хем амбициозна, хем отговорна, та не си позволяваш абдикация от тегленето на семейната кола. Той е способен да заебе работа, заради принципи (няма значение прав или крив, мъжете си позволяваме такива действия). Но пък е сигурен, че си му гръб...
Опитвам се да те убедя, че той също ти е гръб (най-малкото защото ти вярва, но не по-малко и защото си го обикнала точно такъв, какъвто е). Всъщност убеждението си е твоя работа - можеш ли да се облегнеш на него в труден момент? А би ли го направила? Мисля си, че успешно амбициозният тип хора не искат точно да се облягат, а само да знаят, че има нещо, на което могат да разчитат, евентуално, някога и т.н. :)
|