|
Ще ти разкажа нещо ... не толкова сериозно като твоето, но все пак.
Преместваме се в нов квартал и съответно сменяме детската градина. Тук става въпрос за деца 5-6 годишни. Тъй като обстановката е нацяло нова за децата, аз настоях двете да са в една група. Голямо мрънкане беше, голямо чудо от госпожите - ама била много малка дъщеря ми, ама не можело така, другите били в почти предучилищна, трябвало да я преместят в друга група, дрън-дрън и куп такива. Аз обаче не отстъпвам. Разликата им е една година, не е чак толкова малка дъщерята, а и ми е по-важно поне това спокойствие да им осигуря - да са заедно. Така ... И я нарочиха естествено, а и мен покрай нея. Бе виновна за това, че е по-малка от останалите, и затова, че ги взимах все последни. В 17.00 часа ! Гледаха ме, сякаш съм най-безотговорната майка, сумтяха и мърмореха. А на мен работното ми време беше до толкова, но бягах час по-рано, за да стигна и да ги взема и ... пак бях последна. Тука не ми се коментира, за чие удобство е това заведение и що трябва да гоня час, и до колко часа работят другите родители, за да бяха все моите последни и то в 17,00 часа ?!? Тъй .. Не, че не отстъпих, но ... нямаше как да спра работа, за да ги взимам овреме и ... да са доволни госпожите. Т.е. и тук бяхме много виновни. Като не можахме да угодим и на тва, и продължихме да сме все в нарушение, изведнъж дъщеря ми започна да се напикава по време на следобедния сън. Нещо, което тя бе спряла да прави нощем, ко остава денем, още на 2-годишна възраст. Всяка вечер ми се връчваха по един чифт чаршафи, с посланието "да съм благодарна, че дюшека не трябвало да пера" и нареждането - на другата сутрин да съм ги донесла изпрани и сухи, щото други нямало. Смятай, как се перат чаршафи вечер и как се сушат до сутринта зимно време. Пера аз чаршафи и не мрънкам, щото нали сме виновни ... Питам детето - що така, бе ? ... ти не си пишкаше в гащите, а то не знае. Добре, ама недоволството не спира. Няма угодия. Че като ми писна един ден, изтормозена от тичане, бягства от работа, притеснена, че отново закъснявам в 17,00 часа да ги взема, и след поредния фасон и реплики на госпожата .. Че като я приклещих, тъй на изпроводяк, с поредния пакет чаршафи и с по едно дете у всяка ръка ... само й рекох следното - бе, моето дете не се напикаваше преди да почне да посещава вашата детска градина, дали да не направя едно разследване, що аджаба става така ?! Дали пък да не го заведа на един психолог, за да видим дали това не е психологически проблем и да установим причината ?! Мдааа ... така ще направя.
Повече чаршафи не изпрах, нито чух коментар за взимането-последни-от-детската-градина.
Пъ Съ: Ся, като се замисля - кой знае що чужди чаршафи съм изпрала, и що пари за консумативи съм им спестила.
|
Re: Яслата [re: Beщицaтa]
