И това е вариант, Оркад.
Но ми се иска да намерим начин да се справим сега и на място. Според мен яслата, градината, училището ни подготвят за живота. Винаги ще се намери някой да ни шамароса, какво правим тогава. Мисля си, че човек трябва да се научи да си води битките от малък.
Защото сега частна градина, после частно училище, после частен университет, а после до полата на мама, доката смъртта ни раздели?!
Не ти опонирам, имам нужда от споделяне и обсъждане.
Аз си спомням как ме биеха и наказваха учителките в детската градина, а аз повръщах, после станах послушна, спряха да ме бият и наказват, спрях да повръщам, просто исках да умра и така продължи, докато навърших 35 години. После аз се промених, животът ми се промени, но не съм забравила.
|