|
На мен пък ми е по- странно да деля хората. Няма да харесам някой повече, щото е свободен, нито ще спра да си падам по някой щото не е. Другото е някак... като разбирането на майка ми.
- На вилата, маме, има един комшия - ерген. Много свестен и работлив.
- Добре.
- Ама кво толкова съм казала. Като идваш...
- Добре.
(идвам един ден и той там, запознаваме се, по пет лакардии от кумова срама, човечец нормален някакъв, той копае, аз правя компоти - идилия)
- И кво ще кажеш?
- Ми нормален човек.
- Ама много си такава...
- Абе каква съм бе? Да не съм на пазара, че все ме гласиш?
- Добре, добре, ама не е хубаво така... Нищо му няма на човека
- Така е, добре си е човека. (следва нацупване)
(след две седмици)
- Много си капризна, така ще си останеш сама. Кво му е на комшията - работливо момче, ергенче, младо, право.
- Майка ми, ако не млъкнеш, ще те хакна с нещо. Остави ме на мира бе, жена!
- Ама аз с добро.
- Добре.
- Стига ми вика добре. Може ли млада жена да стои сама?
- Както виждаш, може.
- Ми вредно е, бе мама. С котката ли ще си кукаш един ден? Детето ще порасне...
- Добре.
- Аз за твое добро...
- Добре (следва обидена физиономия)
Честно казано предпочитам да съм лоша крадла на мъже, ако това на майка ми е начина да си намеря "свободен, щото ми прилича". Същият сценарий от приятелка е още по-нелеп.
Изобщо идеята да преценям дали някой ми е лика-прилика преди да го харесам, ми е чужда. И женени съм харесвала, и грозни, и бедни, и глупави. Предполагам имам много слабо развито чувство за самосъхранение.
|
Re: Питане.... [re: Jolee]
