За моралната страна на нещата няма какво да ти говоря, знаеш за какво става дума и всякакви пламенни пориви на дидактичност са излишни...Е, когато имаш илюзията или пък представата, че някой е особено тъжовен поради неслучил се успешен брачен живот, имаш някакво успокоение, че не си виновен и не те мъчи толкова съвестта. Но да се надяваш на това, че ще накараш някого да преосмисли обещание (ако мога така да се изразя, въпреки че нищо не ни е дадено даром и безусловно на този свят), дадено на друг по смисъла на "докато смъртта ни раздели", е някаква странна, трудно работеща и неудовлетворителна кауза, която рядко има успех. Мъжете като цяло трудно се решават да променят статуквото си, колкото и нелепо да се чувстват понякога в него.
Оттам нататък- емоцията с един обвързан мъж вероятно би била за доста време разпалвана от "гъдела" на невъзможността, докато човек осъзнае, че ако я няма тази невъзможност, твърде вероятно половината чар на всичко ще се изпари стремглаво или че докато стои до телефона самотно по празници, наоколо "отшумяват като приказка" разни други възможности...Ако ме разбираш...
Което не означава, че някой или нещо могат да бъдат окончателно табу, според мен. Все пак, има случайни срещи с хора, които, независимо в какво семейно положение са, могат да се окажат и съдбоносни, знае ли човек...По- скоро говорех по- горе за липса на скрупули и самоцел.
|