|
Да го напиша по-кротко..
Големият ми син смята, че баща им, който не им е плащал издръжка от 4 години, някак сега ще се промени и ще ми или му (не знам какво си мисли...) помогне за едни хиляда лева около изпити, такси и плащане на първия семестър.
Скарахме се жестоко.
Почувствах се страшно обидена.
Само преди година баща му направи цирк, майка му умирала, той много болен....и той, детето ни, отиде да го види. За пръв път от развода, когато баща му само каза "Здравей" в коридора на съда.....
И ми звънеше по сто пъти на ден, че иска да се връща.
Той се опитва да ме убеди, че ако аз се свържа с него, баща му, той ще помогне. Изсмях се гадно. Откъдето почна скандала..
Как да им обясня, че този човек хал-хабер си няма за тях, че е някъде на луната и е много лесно да нямаш куфари???
Обидно ми е. Дали изобщо заслужава да му дам парите, щом ми държи сметка преди още да е кандидатствал??? А още по-обидно ми е, че все още разчита на баща си..
След 4 години пълна абдикация. Не се обажда, не ги вижда....
Аз направих чудеса от храброст, за да имат те.
И докато пишех всичко това, ми дойде идея. Казах му: аз плащам всичко до тук, баща ти да плати семестъра.
Отговор: Ти си същата като него.
Каквото и да значи това.
Вярвайте ми, много би ми се искало с бащата на децата да имам нормален контакт, но той отказва всякакъв такъв, малкият не го е виждал от 9-месечно бебе. А аз опитвах.... Хич не го искам, бърррр, искам децата да го познават. Той отказва..
И изведнъж синът, в който се кълнях, с който минахме през толкова много, на финалната права ... се опитва да се откаже???
Ще го убия, но няма да го позволя
|
Е сега имам нужда от помощ
