|
Хм...
Почти ме караш да остана безмълвна... оообаче...
Извини ме, но такава ситуация - компромиси с всички и с всеки (дори само за близки и приатели да иде реч) е признак на наивност и умствено недоразвитост. И не защото са виновни тези хора - които искат от нас нещо, не. Първоначално започнало като "неудобна" молба за "услуга", усещайки "мекото" (както се казва) набират инерция и се научават, че при теб -МОЖЕ! Вината е повече твоя, отколкото тяхна - давайки на просещия ти: 1. Го караш да продължи да проси, а де ни реши проблемите си; 2. Ставаш зависим - ако очакваш да ти се върне жеста. Великите философи преди много години са го споделили.
Има хора, които са достатъчно глупави (за по- удобно носят нарицателното - добряци), които отговарят на описания профил - именно глупостта им и фактът, че не осъзнават какво се случва им помага, да не се задълбават в нещата и да не им тежи - ако не разбереш, че нещо ти липсва (уважение, признателност...) значи нищо не си загубил. Ако не изпитат поредната нужда от него, "приятелите" му разбират, че си е отишъл от този свят с голямо закъснение.
Има и хора, които знаят, кога точно и с кого точно да направят компромис. 1-2 - ОК. Когато на третия път се вслушат в разума си (да, ти си права - той се вкюлчва на по- късен етап - кога стана въпрос да се преброят щетите) - отказът е толкова изненадващ за останалите, че ... вината, която се опитват да ти вменят е направо смешна...но пък - при някои минава (границата - да те направят на глупак от по- горната категория, е тънка).
Все пак - не трябва да си много умен, за да разграничиш нещата. И това го казвам единствено и само, защото - не трябва да си много умен, за да се възползваш от някого/нещо. Е, винаги има изключения...
А най-лошото, скъпи деца, в приказката е, че има продължение с мотиви на повторение. - Не, най- лошото е, че човек не може да разбере, че сам пише всяка една проклета дума в своята приказка!!! И затова не Животът е низ от шибани компромиси... а животът на еди кой си или еди коя си, е низ от шибани компромиси.
П.П. Чувството за самосъхранение, в днешно време, е притъпено (напълно съзнателно) от втълпявани каузи за справедливост, толерантност, смирение, добродушие, любов към ближния ... - все иначе полжителни качества, с които така майсторски се жонглира, че се намират и хора, които с усмивка, сами казват - но, моля ВИ...взете и още!
|
Re: Компромисът [re: pravil_nick]
