|
Животът е низ от шибани компромиси.
Изначално започваш с малки компромисчета ... или поне такива ти се струват. Правиш ги къде съзнателно, къде несъзнателно, къде силом, къде с лекота .. И тъй си лавираш и живуркаш с малките компромисчета. Имат едно свойство те - от време на време се обръщат и те захапват за нещастния задник или пък като истинска селска публика ти ръкопляскат и подвикват "Ейй, мноо си велик и широкоскроен !" И, според зависи от наклона на компромиса, те карат да се чувстваш и по съответния начин. Но това отминава и ... кротичко си продължаваш към следващия, влачейки на гърба си и дежурните останали. Почти като гъбар в гора си станал. Само, дето кошницата е душата .. противно на всеобщото деклариране, че уж компромисите ги правим с разума. Пълни глупости ! Сетне, ама много по-сетне, когато е станало "най-сетне", се включва и разума в действие ... когато душата е пропищяла от изнемога. Но, да не си помисли някой, че тогава нещата се оправят ?! АмИ, амИ ! Манджата става истинска. Започваш да се чудиш и опитваш да наредиш схващанията, ценностите, мерогледа си .. И, колкото по-редиш и си правиш равносметки, толкова по- не можеш да различиш, къде са границите и очертанията на малките компромисчета. Придобили си уродливи размери, разтегнати, преливат в един огромен .. И, докато си мислиш наивно, че си ги правил заради и на хора, близки, обстоятелства, нещата все още са почти наред. Но, когато огромното петно в съзнанието на едничкия компромис те залее и осъзнаеш, че вече правиш компромис единствено със себе си ... е те тогава става страшно. Няма го вече оня нюанс на великост и широкостроеност. Усещаш се смален и дребен, незабележим до степен даденост. Ценностната ти система вече не е система, а бурата Невада. Тръгваш по очни лекари, психиатри, кардиолози. Щото вече си спрял да вярваш на очите, ушите, сърцето .. Останал си единствено на отделителни функции и мигане. И тъй, както си дребен и незабележим, започваш да правиш отчаяни опити някой да те забележи. Пищиш, викаш, дърпаш близките си за крачола. Щото ти се усещаш там някъде - на нивото на чатала им. И, ако си имал късмета, компромисите да са си стрували, великанът с големите крачоли, ще ти подаде ръка и изправи, и отново направи човек. Но, ако не си уцелил .. не ти остава друго освен да включиш на автопилот и да излетиш в небитието, барабар с опърпаната си душа и ненужния дори на теб самия разум, към края на търпилото си или към съхраняващо обезличаване. А най-лошото, скъпи деца, в приказката е, че има продължение с мотиви на повторение.
|
Компромисът
