Чудесно те разбирам, но зависи от много неща... Когато бракът е не само тотално изчерпан, но и в него има насилие или ексцесии, а не е останало и грам взаимно уважение, гледаш по- бързо да се оттървеш и да дишаш с пълни гърди... Ако ли не, и години могат да минат в колебание, в някаква затлачваща душата и блокираща действията ти смес от надежди, даване на шансове, въпроси, чувство за вина, съжаление, чуденки как да постъпиш, че да нанесеш възможно най- малко щети и други такива...
Тук много се е говорело преди години за "хващането за другия клон". Истината е, че със сигурност много помага- това е емоционален шут в задника да действаш, материализирана надежда, пък даже и илюзорна, че е възможно и нещо друго, по- добро, че бракът може и да не е само и единствено това, което по погрешка живееш, това е някакво рамо... Но когато си сам на клона и го режеш с тъп трион, може да отнеме доста време понякога, много повече нерви и изгубени години и за двамата, плюс емоционална умора от "напразните усилия на любовта". Аз, например, рязах с тъп трион, определено мисля, че сбърках (въпреки чудесните днес отношения с бившия ми съпруг), но пък пропуснах ценни години и някак се уморих от глупости и неслучвания...
|