Това е любовта принципно. На някои хора им отнема много време да стигнат до нея, някои имат талант, други - никога не я познават. Зависи колко са те обичали вашите като малък. Аз бях много, ама много обичано дете и това ми е в митохондриите. За мен е удоволствие да давам и получавам любов, без да се питам нищо. Колко време ти трябваше, за да разбереш, че баш това е любовта? Без презастраховки, с рискове, с всичко, което не включва победа.

Стана ми тъжно от този въпрос. Знам, че има много хора - даже може би повечето - които си прекарват живота, без никога да разберат какво точно е любовта.

Понеже повечето тук сте родители - ако не си обичате децата и не им го показвате непрекъснато, те някой ден на над 18 г. ще зададат този въпрос. И пак на някой като мен ще му стане много тъжно, че някой пита това.

Не съм прочела другите мнения още, просто реагирах спонтанно на въпроса. Сори, ако съм малко категорична. Но това е тема, в която се чувствам сигурна.

Късмет! Вкарал си се в добра история! Желая ти да свърши добре.