Малко късно се включвам, може би вече си взела решението си и аз ти пиша пост-фактум. Просто си имам други грижи в момента. Но едно дете е винаги приоритет, затова ще ти кажа и моето мнение.

Моят личен опит - отделяне от дома на 14г., езикова гимназия на 135км от дома, общежитие през всичките 5 години в гимназията. Ако трябваше да го направя днес - щях пак да мина точно по същия път, без никакво колебание. Но, както ти казаха и другите по-горе - важна е личната мотивация. Няма ли я нея, тогава нещата вече са други и шансовете за успех намаляват значително.

Моите съображения са против живот на квартира: едно момче на 13г. е твърде малко да живее далеч от семейството си, ако няма подкрепяща и безопасна среда. Идеята ти да го настаниш на квартира за мен е абсурдна. Това значи да го обречеш на отвратителни вечери или в компанията на хазяи (надали ще го харесват и обичат, както и да се преструват пред теб!) или в твоята компания през скайпа. И в двата случая детето ще се чувства самотно и извънземно. Така си отглеждаш един бъдещ аутсайдер.

Какво не ти харесва в идеята за общежитие? Че като са 4 човека в стая другите ще му пречат да учи? Или ще го учат на лоши неща? Или ще завъди краста и въшки? Какъв е проблемът, материалните условия ли?! Ако това са съображенията ти, мисля, че надали си живяла на средношколско общежитие и не виждаш предимствата му. А те са много по-сериозни от недостатъците.

Да, децата са шумни и понякога си пречат да учат, но много повече се учат един от друг, като на игра се подхвърлят новите думи, изучавани в училище, има едно постоянно състезание по имитиране на даскалите в училище, забавно е! Така вечерите са винаги едно предизвикателство за изобретателността и ума. Първата година, когато дома толкова ти липсва, точно шумното общежитие те отвлича от мрачни мисли, защото там винаги ври и кипи и се правят щуротии. Каква по-добра терапия за душата и храна за ума. Децата не възприемат скромните битови удобства или почти пълната им липса по начина, по който ние приемаме това. Има ли купон, на кого му пука, че баните и тоалетните са в дъното на коридора?! Ти къпала ли си се в обща баня? Ми майтап и чудо е! Вечер, като угасят лампите, започва такова надлъгване или пък игра на карти на фенерче под одеалото. Трупа се безценен социален опит!

И да, понякога е непоносимо, особено като ти сложат в стаята някой по-възрастен или по-нахален. Отначало търпиш, после се научаваш да устояваш и да се противопоставяш. Градиш характер и онова все по-рядко умение да работиш и живееш с хора. Щото сега както си отглеждаме едни хубави "вълчета-единачета" или "агънца невинни" в къщи, сами поставяме условията за евентуално бъдещо асоциално поведение.

Докато завърши училище, синът ти ще е минал през школата на общежитието, равна по значение на образованието в училище. Всичките Soft skills, с които днес ни проглушават ушите и за които предлагат скъпоплатени тренинги, той ще си ги има усвоени по метода Learning by doing от живота в общежитието. Ще умее да спори и да излиза сух от конфликти, ще е научен светкавично да преценява кога да се противопостави и кога да не се навира между шамарите, ще може да преценява чужди хората правилно, защото ще е тренирал това 5 години на свой гръб.

В общежитието има възпитатели, които обикновено са отврат. И това е добре, защото младежката група е принудена да се консолидира, за да им противостои. Тоест, възпитателите са идеалният дразнител за успешната групова динамика. Като се сетя само какви номера сме им правили, какъв организационен талант сме развили покрай тях, хехе! Да са живи и здрави.

Направи си труда да проучиш какво е детето ти. Много често ние си мислим, че познаваме децата си, но понякога сме твърде далеч от реалността. (казвам го, защото и аз съм била доста изненадана от моите деца). Ако не си съвсем сигурна, поговори с класната му, с някои от любимите му учители. Научи как се държи детето в училище, там, където ти не си го виждала. И тогава си прецени дали да го пращаш във Варна или не.

Моите деца са много различни. И това, което беше съвсем естествено за едното, се оказа тотално неприложимо за другото. Така че - според детето. Стискам палци и ви желая избор, от който да сте доволни всички. Ти си добра майка и ще се справиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите