Не, човек не може да бъде зареден винаги със стопроцентов оптимизъм. Може да има една или друга преобладаваща нагласа, но да си винаги бодър оптимист, едва ли е възможно. Е, освен ако не си клиничен идиот в перманентна развеселена фаза.:) Всеки има своите спадове, понякога и черни депресивни дупки, но аз поне винаги съм вярвала, че човек сам твори собствената си съдба поне в едни 90%, така че не ми минават точно тези мисли- дали някои си плуват щастливо и леко през живота, а други се борят безуспешно или много трудно с бурните му вълни...
И да, мисля, че вътрешната нагласа е много важна- да си вярваш, да се чувстваш добре в кожата си даже, да не те събаря всяка гадост и да си мислиш "защо точно на мен". Мисля, че когато човек си помисли, че животът е несправедлив специално към него, това вече е някаква малка стъпка към капитулацията и към невъзможността за верни решения. Познавам хора, които живеят с илюзията, че съдбата по някаква си нейна, неясна причина, все избира тях за жертва на пъклените си планове, че все на тях не им върви, пък на другите..., че животът е несправедлив спрямо тях, а те не го заслужават и т.н. Мисля си, че такова отношение е твърде неконструктивно, защото, виждайки се като жертва на "световен заговор", човек никога не поглежда трезво в себе си , в ситуацията и собствените си грешки в нея.
Пардон, малко попрекалих с обясненията май.
|