|
|
| Тема |
 Сияние на жена... |
|
| Автор |
PipilotaV. ( 0-) |
|
| Публикувано | 30.06.12 11:31 |
|
|
|
Дали е офф или е он, вие ще решите. Защо ми се прииска внезапно да споделя част от тази книга, нямам представа, но не възнамерявам и да го анализирам. Ако събуди някакви мисли, разсъждения, емоции, асоциации, изводи, спомени... или каквото и да е, което си заслужава и може да бъде отразено тук- окей. Ако ли не- фактът, че съм споделила тези редове, няма да загуби от удоволствието си...
“И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас. Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.” ( Ромен Гари- из "Сияние на жена")
И още нещо:
" В живота на човека петдесетте години
са като последния час от деня,
когато слънцето вече е залязло
и усещаш естествена склонност към размисъл.
Мен обаче здрачът ме тласка към прегрешения
и вероятно поради това, навръх петдесетте,
се впускам в разсъждения за връзката си
с яденето и с еротиката, за изкушенията на плътта,
които ме привличат повече,
макар че не на тях, уви, съм се отдавала най- често.
( из опияняващата книга на Исабел Алиенде "Афродита: приказки, рецепти и други афродизиаци")
Засега толкова. Ще се "видим" вероятно чак утре.
| |
| |
| 
|
|
