|
вече разводнена, съм сигурна, че никой намя да обърне внимание на поста ми, искам да напиша мнението си отделно.
Понеже никога не съм се самоопределяла като:
втора ръка човек,
като човек без самочувствие или
такъв, който живее в страх от голямата страшна чужбина;
като човек, на който му доставя удоволствие да живее в мизерия или
създаваш и подържащ мизерията в страната във всевъзможните й форми;
нито като човек, който толерира корупцията
Нито пък хората, с които споделям ежедневието си (роднини, партньор, колеги и приятели) бих могла да причисля към подобна категория субекти.
Не мога да проумея агресията на всички, озовали се по някакъв повод в чужбина, устроили се там (по какъвто и да е начин), които идват тук (независимо дали физически или виртуално) и започват да ми обясняват какъв съм идиот, че все още живея в България.
Не страдам от това, че живея в България. Мисля, че това което работя и знанията и уменията, които имам, независимо че живея в България се оценяват от колегите ми от други европейски държави. И това не е само проява на куртоазия.
А за всички, които по някаква причина са се "спасили" от трудния живот у нас и са зачезнали по-на-запад или далеч на югоизток, нека те се замислят, не са ли те страхливци, та са избягали от трудностите в България. Много лесно е да гледаш от високо и да обясняваш какво трябва да се направи.
Ами ако изчезнем всички, кой ще го направи? Елате тук, на родна територия и го направете!!! Или помогнете, да го направим заедно. Щото с този менторски тон не печелите червени точки.
ПП: Сега очаквам да ме обявят за лозунго-носител или създател.
Но, няма да доказвам, че нямам сестра, точно както преди 10-15 дни не се и опитах да обясня, че нито съм комерсиална, нито съм страхлива, нито нерешителна. Живейте и си имайте мнението. Редактирано от Gyly на 16.06.12 21:07.
|
Понеже предната тема е твърде дълга и
Понеже предната тема е твърде дълга и
