Не искам да дарява сперма, защото не искам да има др.деца освен моите.
Не искам да харчи прекалено много, защото искам да спестяваме за сватба и дете.
Смятам, че това не са прекалени изисквания, когато искаш да създадеш семейство с някого. Не претенции, аз изисквания.
От къде си вадиш изводите, че се надявам на брак по сметка?


От императивния тон, с който поставяш изисквания.
Отсега се разпореждаш с приятеля си, все едно е твоя собственост - тялото му, спермата му, парите му, децата му, бъдещето му. Това не е отношение към човек, когото обичаш, цениш, уважаваш и приемаш с неговите нужди, нагласи и мироглед. За тебе бракът е сделка, която възнамеряваш да не изпускаш от контрол.
И да го вържеш този мъж да се жени и да ти прави само на тебе деца, както ти липсва всякакъв усет и нагласа за партньорство, никак не ми се вярва, че ще цъфнете и вържете като семейство. Не знам какви са шведските закони, но ако са заробващи мъжа при евентуален развод, особено при брак с деца - претенциите ти са ясни.

По повод спермодаряването: никак не споделям убежденията ти. Смятам, че пълнолетен и с ума си мъж има пълното право да стане донор, щом иска. Дори поощрявам закона, който дава право на децата да издирват биологичния си родител. Ако на моя съпруг му беше дошло на ума да донорства, щях да поставя условие на всяка цена децата, родени от неговия генетичен материал, да се свържат с него при пълнолетие. Или поне със законния му наследник, ако не е жив. За да не стават инцест-гафове все пак, пък и няма лошо синът ни да си знае кръвните братя и сестри.

В твоите претенции нещо друго ми се набива в очи - откъде си толкова сигурна, че ти ще си единствената майка на децата на приятеля си и без спермодаряване?
И откъде си сигурна, че след 20 г. все още ще си му стъпила на врата като съпруга, а няма да е сменил поне 2-3 и да е направил половин дузина деца на следващите?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите