Сега също не ме е страх от брака като такъв, а по- скоро от съвместен живот с някого. Не знам доколко имам нужда, не знам дали не съм уморена вече от дълги години, преминали в опит за напасване към друго човешко същество, страхувам се малко да не поема ангажимент, а в един момент да се откажа и даже да ми присветне мисълта "на бившия поне му знам характера и номерата". Просто ми трябва много силна мотивация, за да се впусна наново в това "приключение". Пък ако на човека, когото обичам, на когото се доверявам и в чиято близост искам да живея живота си, подписът му е толкова съдбовно- важен, защо не.

По принцип, вероятно е наивно, но смятам жестът с предлагането на брак за висша форма на доверие и любов от страна на мъжа. Трогва ме желанието да задържиш някого с цената на "брачни окови", които традиционно са по- нежелани от силния пол.

Мисля абсолютно същото, обаче пък, за разлика от теб, мен си ме беше шубе точно от съвместното живеене още преди да се бракосъчетая. Още се чудя как така се прежалих.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите