Нали знаете, че в клуба повечето "плачем", поставяме въпроси, питанки, чуденки, и тук-таме споделяме радости.... та и аз, да спазя традицията....
На моето момче му предлагат работа навън, вероятно в държава, чийто език тотално не говоря. Той казва "Идваш с мен", защото "Сам няма да оцелея" (в смисъл психо-емоционално). Но.... заформят се няколко проблема, които мен лично лекинко ме тревожат.
Проблем първи: за да отида, трябва да напусна работа (или поне да взема неплатен), което предполага тотална загуба на средства от моя страна.
Проблем втори (който е вързан с първия): компанията казва "Поемаме някакви разходи по преместването на съпругата в рамките на около 400 Евро месечно. Само че, по смисъла на закона ние не сме съпрузи (и очевидно нямаме намерение да бъдем). т.е. аз там съм леко нелегитимна, респ. тези 400 евро заминават в небитието.
Като следствие от това или няма да замине, или заминаваме, защото смята че с тамошната му заплата ще има за всички (но идеята е не само да има за всички - разбирайте бивша съпруга, дъщеря, мен, моята дъщеря и разходите по апартамента тук и майка му), а и да остане нещичко, защото нещо перспективата ни не е много розова. А работата е за около три години.
Е, кажете ми, какво правя? Аз лично предпочитам да си остана тук при така стеклите се обстоятелства. Най-малкото няма да си загуба работата. Или, ако настоява да отида с него, поне да предприемем нещо с оглед озаконяване на престоя ми там. (а тези 400 Евро са ми приблизително настоящата заплата). Но човекът не коментира подобен проблем, а пък аз ще съм последната, която ще му постави въпроса ребром.
Разбира се, имам достатъчно време да мисля, до края на лятото (ако не ни мине котка път).
Работа там не мога да започна по простата причина, че освен английски не знам думичка друг чужд език, т.е. ще загубя поне шест месеца, докато проговоря сносно.
Така, споделих, ожалих се и чакам интерпретации. Защото в подобни моменти на "зацикляне" започвам да си мисля лоши неща за него
|