Ако знаеш как го разбирам... Мама Свеки ми се обажда през сутрин да попита как сме, здрави ли сме. Сто пъти съм и казала, че щом не сме се обадили, значи сме здрави и да спре да се притеснява, защото с черните си мисли привлича болестите, ама... Да не говорим, че тъкмо съм яхнала метлата сутринта, щото закъсняваме, детето се прави на маймуна, за да забави още излизането, аз едновременно духам носове, обувам ботуши и профилактично шляпвам по някое шамарче за ободряване и с една дума се побърквам, като ми каже "дай да го чуя" и знам, че ще отидат още пет-десет минути... Разбирам, че тя си няма друга работа, ама да си намери, викам. Толкова неща можеш да свършиш сутрин- да си изчистиш къщата, да сготвиш, да напазаруваш...
Само да ти кажа как стоят нещата от другата страна, де.

Най обичам да чета, ама не мога.