Здравей, Лира,
Със сигурност не те е надвила системата! Макар и да не съм съгласен с теб по отношение на гримовете и значението на външния вид за тази ранна възраст, макар и да причислявам себе си към онази категория хора, които мислят в цифри и дават приоритет на точните науки, искам да ти призная, че си постъпила много правилно на родителската среща. Децата трябва да получат усещане за съществуването на друга, различна гледна точка и колкото и да е странно само хора като теб, т.е. хора с които не съм съгласен (не сме съгласни) могат да им я датат. Всъщност честта изиква да ти благодаря - Благодаря за смело изказаното мнение, което е различно от моето!
Да, децата трябва да растат кокурентноспособни и ориентирани към успеха по най-оптималния път. Поне това ни подсказва принципа на еволюцията. И все пак, както и бившата ми жена би възразила "... това не е компютър, ами жив човек. Не може да става винаги тъй, както ти искаш..."
В същото време авторитета на учителя си остава важен, 'щото, нали, всички ние искаме децата ни да имат един, колко се може по-спокоен (и хубав) живот. Но на другото блюдо на везната трябва да има нещо. Това е нещо, което ще ни отличи и от маймуната във високоорганизираното стадо и от компютъра. Защо наример хората почитат мъртвите си (дори високообразованите атеисти)? Това нещо на другото блюдо е магията на човечността. (Между другото подозирам, че и някои делфини я притежават .) Това са ирационалните неща които не ни правят по-конкурентни, но ни карат да се усмихваме.
Пък и дори да се се облегнем на твърдите данни, моля, нека да не збравяме колко е бил изненадан научният свят от резултатите от експеримента на Милграм за подчинението на авторитета:
http://en.wikipedia.org/wiki/Milgram_experiment
Дори когато множеството, водено от рационалните си подбуди, започне да марширува за да елиминира слабите си събратя, трябва да има някой макар и малцинство, който да им напомни кави са и къде ще се окажат на края. Някой, който си слага грим, който подлага длан за да кацне пеперуда на нея, някой който вижда света с безкористни, влюбени очи. Надявам се да имам очи да го забележа, а цял живот ще събирам куража за да го защитя! Ако няма място, където да кацне пеперудата, съвестта ни ще го търси нощем и няма да можем да спим спокойно до края на дните си. (Наивно е, съгласен съм, но бях там и вече знам.)
Та... различната (понякога ирационална) гледна точка е третата опора на съвестта и третата точка, която, според мен, удържа хората да си останат човеци. Иначе - цялата "обществена" равнина би паднала долу в хаоса на алчността и би деградирала до стадо математически грамотни лумпени. (Е не веднага, разбира се, а за повечко поколения.)
|