Ще започна с Корея, защото там образованието е много подобно на това, което помним от нашето детство. Подобно - в смисъл - учиш, има си ред, дисциплина и няма тън-мън.
Корейчетата тръгват на градина на 3г. като у нас. Градините са държавни и чат-пат частни, ама не много. Учи се така, че при тръгването в първи глас почти всички деца могат да четат, учили са вече поне 1г. английски и поне 2 години някакъв инструмент - главно пиано или цигулка. В първи клас се постъпва на 6 или 7г. Образованието е 6-3-3, тоест 6 години начално, 3 години- прогимназиално и 3г. - гимназиално образование. Децата имат преди обяд 6ч., а след обяд още 7ч. за затвърждаване на наученото преди обяд. Прибират се към 18ч. в къщи и учат още докъм 22-23ч. В събота и неделя, а някои и през седмицата ходят на така наречените допълнителни занимални. В тях ходят всички!!! Струват много пари, частни са, но без тях децата изобщо не могат да се справят с високите изисквания и постоянните изпити. Частните училища са малко, скъпи са и се влиза след тежки изпити. Въпреки това напливът е огромен, защото се ползват с голям авторитет, заради много високото ниво на подготовка. По принцип държавните училища са също толкова добри, навсякъде се учи като за световно. Децата спях по 5-6часа, в останалото време се учи, ходи се на музика, език, спорт. Времето е разграфено до минута. Никой не се оплаква, цялата нация поставя на първо място по важност образованието.
Моята корейка, дето учим заедно, е едно прекрасно, усмихнато, безкрайно работоспособно и слънчево момиче. Свири прекрасно на пиано, говори японски, китайски, английски и немски. Учи ни да правим суши.
|