Винаги съм мислела, че взаимоотношенията между деца и родител са работа на децата и родителя и най-вече на родителя (в случая бащата). Ако той не успее да намери пътеката към децата си, то другия родител и на ръце да застане (образно казано), пак няма как да промени ситуацията.

Така че, права си, бащата трябва да намери начин да си общува пълноценно със сина (ако разбира се, има такова желание - щото аз нашия далеч преди да се разведем го подозирах, че му е омръзнало да е баща).