Автор Obstinacy
Публикувано 06.01.12 22:24

Аз мисля, че може би за едно дете е много страшно да не живее и с двамата си родители. При всички случаи това е стрес за детето, като естествено много зависи от неговата възраст. Но дори и детето да не разбира, то със сигурност усеща напрежението в семейтвото (ако раздялата е продиктувана от нещо такова).

Също така мисля, че е изключително важно двамата родители да се изказват уважително по адрес на напусналия семейството – като порасне, детето ще отсъди само кой е прав и кой – крив. Но аз това си го мисля, защото вярвам по принцип, че както и да свърши едно любов, между тези, които са я изпитвали, трябва да остане едно уважение. Примери обаче много, че това не се случва винаги.

За мен добър баща е този, който активно участва в живота на детето.
Всеки татко трябва да изработи свой стил на възпитание. Да установи ясни и точни граници между това какво – може и какво – не в поведението на детето. При това, двамата родители трябва да спазват една линия на възпитанието. Иначе настъпва хаос.

Децата се нуждаят от авторитет, защото той им носи усещането за сигурност, определя приемливото и неприемливото поведение и обяснява последиците от тях. Затова е важно да има респект от майкта си и баща си. Освен това детето трябва да получава любов и едно такова топло чувство– приемащо, одобряващо, разбиращо, центрирано върху детето и загрижено поведение.

И какво още - на всеки малоумник би трябвало да е ясно, че освен с уважение и любов, дете се отглежда със солидни пачки. Така че ако било то бащата или майката няма време, желание и така нататък, то поне да компенсира финансово. Иначе е циганско.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите