Никога не съм искала да имам деца. Не знам, може и да съм повредена и непоправима егоцентричка. Изпитвам ужас от забременяване откакто се помня. Бягала съм като дявол от тамян от мъже, които са искали да ми правят деца. Може би затова толкова дълго живях с мъж, който вече имаше от предишен брак и не ме напъваше. За мен това бе пълен дюшеш.

Като ми понапредна възрастта, взех да изпитвам интерес към родителството, но нямам намерение да раждам, смятам да си осиновя дете. Или деца. Но нека мине време, да мина 40, защото все още не се чувствам готова. А не искам да се причинявам на никое дете, ако не съм готова. Никое дете не заслужава майка, която просто иска да си изпълни биологичната функция. Достатъчно отговорна съм, за да не допусна това. Всяко дете заслужава да бъде щастливо и отгледано от родител (или родители), които много ги желаят. Във всеки случай аз моите не смятам да ги раждам лично.