|
Взех повод за първата си тема в този клуб от едно мнение в темата на Бети. Дочетох я току що. Направи ми впечатление, че някой й препоръча да поговори с Катето (съперницата) и се сетих, че никога не съм разбирала това.
Да не си кривим душата, на всеки са му изневерявали, включително и на мен. Вероятно и тепърва ще ми се случва, не съм тръгнала да умирам, нито да спирам да се занимавам с мъже, освен това не ставам по-млада. И винаги, когато са ми изневерявали, са ми хрумвали милиони неща, но никога, дори опиянена от психотропни вещества или под напора на полуналудни емоции, не ми е хрумвало да си оправям отношенията със съперницата. Смятам, че единственият, с когото трябва да си оправям отношенията в такава ситуация, е човекът, който ми е изневерил. Защото аз с него имам отношения, със съперницата - нямам. Освен това аз не деля някаква награда с нея, аз се интересувам накъде върви светът, който двамата преди това сме градили. Той носи отговорност пред мен, тя няма нищо общо с неговото предателство и не носи отговорност пред мен за неговите постъпки. А за нейните - нямам никакво право да я съдя. И то действам само при налични неоспорими доказателства, никога по подозрения. Така смятам аз.
Но ми прави впечатление, че особено жените постъпват различно. Веднъж една приятелка ми каза, че е звъняла на жена, за която подозирала, че мъжът й харесва, за да й каже да не им разваля семейството. Други пък държат на всяка цена да ги видят, следят ги, причакват ти, сравняват се с тях, състезават се. Това ми се струва излишно, но може би греша.
Та какво мислите вие по въпроса?
|
Бихте ли говорили със съперника/съперницата?
