Познавам хората лично. От провинцията са. Бъдещият "баща" ми наду главата в най-подробни обяснения за всичките им перипетии. В момента ходят и на някакъв задължителен 3-месечен курс през работно време при социална работничка от най-близкия дом. По новите евроразпоредби било неизбежно да им впишат, че са изкарали курса, иначе изобщо нямало да им вземат под внимание документите за осиновяване. Всяка година пък, задължително представят маса документи за здравословно състояние и доходи...абе, направо да ги съжалиш хората, вече са отчаяни. На мъжа му се насълзяват очите - вика, като ходя по домовете и ги гледам едни хубави, мили дечица и си мечтая едно от тях да си е нашето, все се оказва, че не било за осиновяване.
Как стават тия работи, не знам. Но, човекът не е вчерашен, усетл е как има много гнило в системата и схемата, ако тръгнеш честно и почтено, без да нарушаваш закони. А жена му е на такава държавна длъжност, че не могат да си позволят и грам неизрядност, ако я надушат, хвърчи на минутата от работа.

Това е положението за обикновения почтен бездетен човек, кака.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите