|
В училище бях най-силна по математика и литература. И до сега чета много и обичам да решавам задачи. Нито една дата не запомних по история, имената ги бърках, дори вековете са ми почти еднакви. По география все не успявах да се сетя нито къде се намира държавата, нито коя й е столицата. Като цяло имах крайно дефектен начин на учене. Лист, химикал и много задраскване и започване отначало. Думи и решения. Магията на измислянето. Фактологията все ми куцаше. И днес не мога дори РД да им запомня на хората, за телефони да не говорим. Математиката за мен беше като литературата. Да седнеш, да мислиш, да сбъркаш, да го докараш в завършен вид. И все се чудех как масово смятат, че математиците са сухари, а поетите не могат да смятат
Един ден осъзнах, че не всички изпитват удоволствие да четат. Бях поразена. Това в книгите беше свят, в който имаше всичко. Реших, че аз никога няма да мога да контактувам с подобни хора. Пък те ми бяха едни от най-близките, но още не знаех.
После отидох да уча за инженер. Бях в шок една година. Те не четяха, не пишеха, не рисуваха. На втората година проговорихме, на третата станахме приятели. И до днес. Техните думи ги няма на хартия, дори не ги помня като комбинация. За пет години никой колега не ми написа нищо. Но споделения хляб, легло и смях са в мен - нищо че без думи.
Обичаха ме много мъже на думи. Аз още повече. Сега не искам. Сега искам да пуша, да плача, да се смея, да бърборя и да не ръся мъдрости в писмен вид. Макар че се изкушавам. Сега искам сексът, манджата и лятото да миришат.
В клуба има всичко. Обаче с голямо О обачето - тук само се пише. Хората, които не умеят да пишат винаги изглеждат идея или две по-глупави, по-ограничени, по-смотани. Писането е друг начин на изразяване. Без да видиш топлите очи, усмивката, без да усетиш дъха му, един човек е различен. Оня смотаняк с вълнения елек и обелените обувки пише страхотно. Има чувство, плам и ме вдъхновява. Човекът до мен в момента не бих забелязала на подобно място.
Аз съм извратен математик, който е писал стихове. И все пак си падам по математици, нищо че поетите са моята тайна любов.
Думите като дрехи, аксесоари и т.н.. Аз в костюм и с изгризани нокти. Ти с дънки и гримирана. Той с маркови маратонки и косми под мищниците. Тя с прическа и смърди. Той със смешна тениска и страхотен парфюм, тя с тъпо блузонче и страхотна фигура. Това са думите - аксесоар, за който го оценява. Някои хора не го разбират изобщо. Други се загубват в него.
Думите миришат на старо. Космите ми настръхват в момента. Ако е от думи - те са само илюзия. Космите са реалността. И както и да ги скубем, все някой настръхва. И аз така - колкото и да не им вярвам, думите възбуждат.
Обичам хората, които мислят. Няма нужда да са големи мислители. Иска се да спреш да говориш/пишеш, да спреш да се фръцкаш, да спреш да се хилиш и да се чукнеш по челото. И да я решиш задачата. Като си напишеш отговора, пак си пиши стихчето за усещането от решението.
Действията винаги печелят. Думите са обеци, колие, чанта, обувки. Думите са възбудата преди секса. После губят.
Извинявам се за досадата на останалите
|
Re: Една крачка вляво? [re: chavdar4e]
