"Три нищо и никакви фрази от далечния XX век обърнали с краката нагоре живота на сплотеното и доскоро щастливо общество, в което абстракциите не съществували: ...Подготвени и обучени за морето на живота...Социалистическото семейство - основна клетка на нашето общество...Да пролеете кръвта си за Родината...
Морето не било далеч. То веднага се превърнало в Академия, където започнали да се обучават млади и стари. Плувал най-отпред преподавателят, а учениците около него на пасажи, с крехки, жадни за знание тела, мятали ръце и крака. По-крехките и болнавите потъвали тихомълком, изостанали и изоставени. Оцелелите се чувствали добре във водата, развили огромни гърбове, знаели всичко за живота в морето. Какъв атлетизъм на знанието, какъв научен мускул..., пригласяли непотъналите поети. На сушата започнали да се чувстват като изхвърлени китове. И животът се върнал обратно в морето ( Каква крачка назад в еволюцията.)
След това, верни на втория завет, напълнили морето с дървени клетки. Всяко ново семейство получавало една като сватбен подарък и киснело в нея доброволно..
Три пъти в годината чествали Деня на голямото кървене, в който сами се наранявали, за да предадат пролятата кръв за Родината. И понеже нямали представа, нито указание какво е това, просто събирали кръвта в огромен контейнер, който скоро започнали да наричат така - "Родина".
Няма други запазени свидетелства за тази цивилизация"

Георги Господинов
Физика на тъгата


Клубни правила - ала, бала. Никой не осъзнава абсурда на ухилената пача, спазваща правилата, която си гради клетката и плува ли плува.