|
Спите ли? Аз не.
Преди години не спях, щото много работех. 24/7 се в нещо, кипежи, цели мними, пари, власт, бяха ми и утоление и радост и добър бях в тоз спорт до почти безкрайност .. така изгубих страшно много време. Пропуснах нейде там детството на детето си. Един ден когато се обърнах назад, нищо не си спомних. Тауж бе ценност да постигам, но изгубих мене си. Уплаших се и спрях.
С тва спрях, но доде друго. И пак не спях защото мечтаех. Поисках да създавам. Не спях и раждах .. кипях в идеи, начини, крадях или те блесваха, кътчета и изворни места, хора, светове чертаех и на яве и на ум .. и пак добър бях и в тва. Мечтанието е сила. Огромна. Увлича в нея си и неумелите и .. така, неспейки създадох много светове и хора но .. и много смачках. И ценност бе таз сила, но се оказа мачка хора. Уплаши ме и туй.
Сега пак не спя. Но тоз път мисля. Преравям мене си, в търсене на нещо .. нещо като да разгръщам стара книга, позната, пълна с хора, със знания за минало, случило се, изживяно. В нея има и разкоши, има и теории разрушени, осъзнатост, страхове и его, и благодарност има, и .. най-светли полети и падания чак до дъното. Не съм уплашен, но си мисля .. когато го намеря туй дет ровя, какво ли ще е този път? Че ще е ценност, несъмнено но .. какво ли ще убия с него. И искам да предвидя .. а колко ми е невъзможно ..
Защо не спите?
Back in Black
|
Офф .. мама му.
(зЪ блуден)
