Бях решила вече да не отговарям, ама на теб ще ти отговоря, щото си ми любимка от край време. Не ми е толкова скъп приятел, че да го прегръщам. Не че не мога, но не знам как ще го възприеме. Ние доста си приличахме с него, когато бяхме ученици. Не знам, ама си мисля, че жените като че ли по-добре излизат от това блато наречено несподенена любов. Просто такава е природата. Не смятам да му дам съвети за оцеляване в буквалния смисъл на думата. Нито пък смятам с тази мисия да отивам.. на всяка цена. Абе да ти кажа, аз често раздавам съвети наляво и надясно. Никой досетга не ми е казал, че е обиден или да си гледам работата. Явно се усеща, че съм добронамерена. Та да се върна пак на човека.. ами той продължава да говори за мен със съучениците ми.. аз го разбирам като желание да има реакция от омя страна. Знае ми житейската история. Хич не си прави илюзии човекът. Но какво всъщност иска.. Спирам вече, че пак ще ме пратят да пиша романи