Знаеш ли, с една групичка от съучениците ми поддържаме по-тесни и постоянни контакти вече двайсет години след това. Преди време на една маса си говорихме "кой кого" в онези години. Останах втрещена от новината, че мой приятел, който считах само за такъв с убеждението, че клони емоционално към друго девойче от класа, всъщност е мислел мен. Спорех с другите, че не са прави, но те ми разказваха случки и думи негови. Стана ми много мило и болно едновременно. За този човек съм писала тук, като за най-мъдрия и препатил за годините си ( по това време остана кръгъл сирак). Беше съпроводен от комплекси и странности и момичетата не го взимаха на сериозно. Спомних си за моето отношение към него и си обясних доста неща. С постъпките си не съм му дала и най-малкия намек, че мога да го погледна като нещо повече от скъп приятел. Дори и на възрастта на която бяхме, това е било крайно демотивиращо за него. Моята мъжка приятелка...Преди малко казах, че ми е станало мило и болно. Мило, защото е егоистично, но хубаво да знаеш, че за някой си бил по-специален. Вероятно твоите мотиви да искаш да се намесиш, извират от същия извор. Болно обаче, защото с незнанието си съм го наранявала без да искам. Той също е сам до сега и поради някакви негови несгоди, никога не е създавал семейство. Защо ти пиша това? Защото искам да усетиш колко нелепо е да връщаш стари неща, от които да му създаваш изводи. Времето е сторило с него каквото е трябвало. На тази възраст изборите му са вече направени и нищо освен него, не е в състояние да ги промени. А това с външна намеса не става. Започчнеш ли подобен разговор, колкото и да е добронамерен, особено от позицията на успяла да се реализира в личните си отношения, рискуваш наистина да му бръкнеш надълбоко и непоисскано. Това се е опитала да ти каже Мирър.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите