Питам се, какъв е мотивът на тази жена след 20+ години да поставя въпроса с чувствата на този съученик ребром? Знае за тях отдавна, не го харесва, нито смята да го харесва. Споделя само, че изпитва жалост към него. И, изхождайки от тази жалост смята да му каже да спре да я обича и да си устрои живота?!

Първо, ужасно ще го засрами. Той, ако е можел и искал да й го каже, цели 20г. е имал на разположение да го направи.

Второ, струва ми се, че самият той си е давал винаги сметка, че тя е "висока топка" за него, че не й е от категорията и няма смисъл да й излага чувства, които така или иначе няма да бъдат приети и споделени.

Трето, слаб, неуверен в себе си човек ще вземе да споделя с всички съученици и познати чувствата си, само не и с обекта, който ги е породил.

Четвърто, след като досега нищо не е направил, един директен разговор по темата, иницииран от дамата, може само да го унижи и да му отнеме една фантазия. В момента, в който дамата му каже, че е с грешка и неговата няма да я бъде, тя ще го лиши от мечтата му.

Пето, за изпитваш жалост към някого, значи да не го уважаваш и да не го смяташ за равностоен. Жалостивостта е обидна за този, към когото е насочена, ако този някой има сила и достойноство.

Аз бих го оставила този човек на мира и бих се държала на срещата на класа дружелюбно и нищо повече. Така, сякаш нищо не знам за чувствата му. Той е зрял, пълнолетен индивид, без психически заболявания, сам си е наредил живота по начина, по който го живее и няма нужда да бъде ожалван. Преценил си е, че по-добре да мечтае всеки ден, отколкото да се бори за жена, за която смята, че няма нужната сила и ниво, за да бъде харесан и предпочетен от нея.