|
Темата не е моя. Пускам я по молба на една клубарка,
която не е Вип:
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Темата ми не е по клубната тематика. Но ако я напиша в клуб Любов, никой няма да я види. А вас ви чета от дста време и искам да прочета вашите съвети/коментари.
Случаят е следният- наближава другарска среща 20 години след като сме завършили средно образование. Имаме и група във фейс-а, пишат там моите съученици, аз също..Та направо на въпросът- имам един съученик, дето е бил влюбен в мен докато сме били още в училище.. и още е. Не се е оженил, деца няма. Гледам снимките в профилът му- тъжен ми изглежда.. Аз лично от него 1 дума по отношение на чувствата му не съм чула. Нито намек даже.. а и да си призная много-много не съм от досетливите /ако щете вярвайте, има и такива/. Но той на воля споделя за отношението си към мен с други от бившия ни клас.
Та аз се чудя.. 20 + години е това.. едва ли съм единствената, в която се е влюбвал въобще, ама си мисля, че както с мен, така и с тях, той няма т.н. подход- толкова е деликатен, че чак субекта не разбира. На тая другарска среща съм твърдо решила да говоря с него и да му дам някакъв съвет, ако се стигне до удобен такъв момент. То е вярно, че човек някой пътиша трябва сам да ги извърви, ама..
За протокола- не го харесвам като мъж, нито смятам да изневерявам на човекът, когото обичам. Възприемам го като приятел, с когото сме си разменяли касети и сме се смяли през междучасията. Но ми е някак мъчно за него. Това , което се знаеше докато учехме заедно е, че баща му го тормозеше психически. Но момчето е съвсем нормално /като изключим, че явно според мен има проблем със споделянето../
Та така- аз, че ще говоря с него, ще говоря /пак повтарям – само ако се създаде удобен момент/. Но какво да му кажа.. не съм от най-деликатните хора, не искам да го обидя.
разклати преди употреба
|
Офф но не съвсем
