|
|
| Тема |
 Спасяване на празника |
|
| Автор |
Лили Bиxpoнpaв (гавърверсия) |
|
| Публикувано | 11.12.11 15:03 |
|
|
|
Много деликатна ситуация се оформи вкъщи в петък вечер.
В очакване сме на рождения ден на детето - 13 години, 7 клас, сериозна работа.
Направила съм сандвичи, купила тортичка, мама ми пратила колет с около 30 еклера - вълшебни, нейна запазена марка. Подредили сме още предния ден със сина ми стаята му. Наместили сме и сервизна масичка на колелца.
Идва си той след училище в 18.30 сам. Със сълзи в очите. На най-близкия му приятел бащата починал, другият пък се разболял, третият не знам защо нямало да дойде, а с четвъртия изобщо не могъл за се свърже дни наред ни по телефон, ни по скайп.
Пълен провал...
Детето пролива скито сълзи в стаята си, като граби по няколко котки/такива имаме бол в момента, защото неговото коте роди 6/.
Аз се чудя кого да поканя в последния момент. На едната ми приятелка детето с 2 години по-малко и той изрично ми каза, че не го иска. Другата пък самата е млада и е на неговия акъл, ама пак не ми се стори добра идея.
Мъжът ми обаче му каза - ние ще ти бъдем гости. И инсталира лаптопа с колонки, за да пусне негови любими музики. Сервирахме си, седнахме и започнахме да играем - на зарове - Генерал, шах, дама... и настроението се вдигна.
Накрая духахме свещи и се снимахме с котетата.
А след накрая гледахме дискавъри заедно.
От години не сме правили нещо толкова много часове заедно. Синът ми каза, че рожденият му ден е бил много хубав, а аз бях доволна, че съм толкова много време с него.
Защото още малко ни остава.
Според сметките ми, де.
Редактирано от Лили Bиxpoнpaв на 11.12.11 15:04.
| |
| |
| 
|
|
