Чавдарче и Нети,

ще ви отговоря и на двете едновременно. Разбира се, от моята камбанария, без да претендирам за представителност на извадката. Два пъти следвах в България. Обичам да уча и явно и ученето ме обича. Мога да направя сравнението, което децата, на които това следване в чужбина им е първо, не могат. Хем съм учила в Бг по времето, когато средното и висшето образование си бяха добри. Ами, има разлика, голяма. И тя не е в броя на изпитите или начина на провеждане, не е дори и в пълния, абсолютния абсурд да си помислиш дори да преписваш или да си купиш изпит, не. Разликата е в това, че тук се прави наука, с днешна дата, на световно ниво. И, че хората, които я правят, ти влизат на лекции. За тях лекциите са нещо като дан за обществото, благотворителност, защото е чест да водиш лекции, на които да представяш научните си разработки, както и тези на колегите си по света. Постоянно гостуват професори от цял свят, положили основите на твоята наука. Целият университет ти е на разположение - библиотеки, лекции, можеш да слушаш когато и каквото искаш, стига да не съвпада с твоите лекции. Можеш да кандидатстваш да те включат в поредния научен проект, по който работят твоите професори. Верно, като чирак, но учиш от извора. Поне в моя факултет няма никаква дистанция между преподаватели и студенти, никаква освен огромното уважение.

Недостатъците - някои от преподавателите са родени учени, но лоши преподаватели. При такива се налага повечко самостоятелно учене. Залата ни е препълнена и пука по шевовете, през лятото е нетърпимо горещо и задушно, но климатици няма, няма и да има. Ходи се на лекции до края на юли-началото на август. Няма отделна сесия, изпитите си вървят редом с лекциите, някъде от началото на юли. Никой не те контролира, ако искаш ходи на лекции, ако искаш недея. Поне при мен контролни няма, само изпити. Не си ли научен да си учиш самостоятелно и редовно, окапваш още в първия семестър. Основните изпити по специалността имаш право да не вземеш само ЕДИН ПЪТ. Ако не ги вземеш и на поправката - сбогом без право на помилване. Нямаш право отново да запишеш дори другаде, в друг университет, същата специалност. Така че, само трудолюбивите вървят напред.

Тези правила са сравнително нови, за да се пресече следването по 10 и повече години. Сега имаш право само на 1 семестър допълнително, ако си поизостанал с изпитите. Поне в моя университет е така. В другите не знам, и тук има автономия на вузовете, та може и да е по-ларж.