Нети,

мога да ти споделя и личен опит с щерката. Също с немска гимназия, само дето при тях нямаше Leistungsklasse и не завършиха с немска диплома, та държа после сама DaF в Гьоте институт в София. И тя без гадже до абитуриентския бал. И тогава, някъде около тези балове, взе, че се запозна с един дечко от махалата и работата се отече.

Не питай как сме подавали документи за Германия, все нещо й се губеше, все не беше успяла да си избере университет, уж всичко милион пъти предъвкано, уж подготвени, а накрая гонихме DHL почти до летището, щото девойка мила "забравила" да си подпише документите. И всичко това заради дечко ненагледен! Кандидатства и в СУ, за всеки случай. Приеха я там, т-щастлива до небесата, че и дечко приет там!

На другия ден пристига първото писмо, че е приета в Мюнхен. След ден -следващото от Регенсбург. Тя - като попарена, мълчи, нищо не казва, накрая изръси - "ами аз, таковата, размислих, не ща чужбина, ще уча тука".

И, сега ме наречете каквато щете, но ми кипна всичко. Викам - "сега ще си дигнеш задника и отиваме дотам, да видиш на място какво е и АКО ТОГАВА пак не ти хареса, ще кандисам и ще те оставя да учиш тук. Но не и преди да си отишла и видяла с очите си какво изпускаш!"

Та, така. Буквално я завлачих дотам, дето се вика - со кротце, со благо и со малце кютек. После вече беше лесно. Като видя университета, града, хората, запозна се с няколко бг студенти там и на другия ден рано-рано сама си приготви документите и се записа в университета. На връщане пътуваме във влака, мълчим, аз нищо не казвам. По едно време ми вика - "Мамо, не знам дали ще се справя, но поне искам да опитам един семестър, пък ако не се получи, ще се прибера в Бг. Но поне ще съм опитала, ти нали това искаше?" Аз й викам - "Ааа, не. Изборът си е твой. Аз само те доведох, за да видиш с очите си от какво се отказваш. Не съм се пазарила с теб и не нося отговорност за решенията ти." Тя се нацупи и не си говорихме чак до Виена.

Сега завършва коконата. Чуди се къде да прави магистратура - дали тук, където я познават и знаят на какво е способна, дали в Швеция, където беше на стаж или в Англия, при един професор, с когото се запозна на една конференция и той я покани в новия си проект. Наскоро се бяхме видели с нея и тя ми вика - "Помниш ли как ме доведе с бой тук?" Аз изтръпнах. А хитрушата му ниедна се захили и ми вика: "Да си ми жива и здрава, мамо!"

Брей, нахална младеж, пълно безобразие! С бой съм я била довела! Не е вярно! Ама-ха!

Малко офф, ама не съвсем. Имаше един американски филм, не-му-помня-името, едно младо момиче беше забременяло в края на гимназията и роди и така и не успя да иде да учи, пък беше много умно. След години, същото момиче вече зряла жена, говореше с дъщеря си, която аха! да поеме по същия път, пък също много умно момиче, като майка си. Няма да забравя думите на майката: Не можеш заради една грешка на младостта си да плащаш цял живот като мен. (нямаше предвид, че детето е грешката, а че е постъпила глупаво, като заради една мимолетна връзка си е опропастила бъдещето). Може би затова настоях да иде и да прецени сама. И не отстъпих тогава.

Мъже - бол. Ако е бил дечко истинският, щеше да му е важно и нейното бъдеще. Пък той си накриви капата още като се върнахме и разбра, че се е записала в Германия и не е "перспективна" за него.