Хм, интересно, че си казала точно това, което и аз си мисля, при това - в пъти по-добре от мен! Аз бих се "размазала" в двойно повече приказки, примерно.

И на мен ми харесаха моменти от текста горе, не познавам нито авторката, нито откъде е правила компилациите, (Чавдарче спомена Кундера, ще се наложи най-сетне да си седна на дъ-то и да го прочета този човек, откога се каня!) но за себе си намерих някои актуални истини.

Впечатли ме това с "излагането", може би защото от година и нещо съм в състояние на постоянно "излагане". Веднъж като се изложиш, после е някак лесно, смееш се заедно с другите, и готово! Да, но преди да се изложа, не го знаех и мислех, че ще настъпи краят на света, че земята ще се отвори и ще ме погълне и ред такива хубави неща! Е, не стана! По този повод се сещам за недолюбвания от мнозина Стефан Цанев, но пък много точен в случая, че дори и след като самият ти смяташ, че с твоето излагане светът ще свърши, то...нищо подобно не се случва.

"...учудва ме единствено,
че този свят спокоен още съществува,
не падна слънцето,
и птиците летят,
и хората ядат и се целуват...

Нима трагедиите ни са толкова нищожни
и нищо не могат да променят?... "

Мен престана да ме учудва това, приех "излагането" като част от нещата в живота, което е нито по-лошо, нито по-добро от всичко останало, което ни се случва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите