Re: Много е офф, но.... / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Здравей Джили,

ако това ще те успокои, да ти споделя малко пресен личен опит.

Когато аз реших да уча отново, нямах като теб професорка, която да ме кара, имах само голямото си желание да вляза и да видя как и какво се учи в един европейски университет. С това реализирах една моя дългогодишна мечта. И, въпреки огромната ми мотивация, треперех от ужас.

Страх ме беше от това:

1.Какво ще кажат децата и приятелите ми?
2.Как ще пътувам всеки ден по час и половина в едната посока, сменяйки три вида транспорт? Ще издържа ли физически и психически?
3.Как ще се интегрирам сред състудентите си, които са на възрастта на децата ми?
4.Дали ще се справя с чуждия език, най-вече с безкрайните реферати и домашни?
5.Дали ще успея изобщо да уча на чуждия език, дали ми е останала толкова памет?
6.Как ще успея за 60 мин изпит да отговоря писмено на 10-15 открити въпроса?
7.Дали начинанието ми няма да се окаже само един неоправдан разход на време и пари, без да успея да завърша?

Сега, на финалната права на следването ми, ето и отговорите:

1.Децата ми реагираха неочаквано положително (разбира се, скъсаха ме от майтап!), и бяха много горди с мама. Приятелите ми се разделиха на два лагера - приветстващи идеята и обявили ме за пълно куку. Вторите се опитаха (почти успяха!) да ми внушат неувереност и замалко да ме откажат.
2. Пътуването всеки ден се оказа неочаквано приключение. Прочетох сума ти книги в движение. Постепенно опознах и хората, с които всеки ден пътувам по едно и също време, до положение, че почнахме да се поздравяваме на перона и да псуваме задружно местното "БДЖ".
3. Състудентите ми се оказаха ... награда за смелостта! Дечурлига, но толкова мили, непосредствени и сърдечни, че от първия ден ме "осиновиха" и навсякъде ме мъкнат с тях. На бърза ръка ме подмладиха с 25 години. Тук е много популярно да се учи заедно за изпит и така всеки обяснява на останалите, спестява се време и е много забавно. Благодарение на това бях на гости поред на всички, научих се да правя суши, палачинки със сьомга, кайзершмарн и какво ли не още. Прекрасно време и приятели, които винаги ще си спомням!
4. С езика отначало беше много зле. Не със знаенето, а с активното му използване. Сковаващ страх, че ще кажа нещо неправилно. Особено при устното изнасяне на реферати. Тогава състудентите ми почнаха като на шега да ми подсказват в хор думичката, на която се запъвах. Срам голям за мене, забавление за останалите. Но, това отприщи бариерата в мен и оттогава не ми пука, дори и да не се изразявам особено елегантно. Покрай моя резил стана практика обаче, когато някой от местните се запъне в търсене на най-точния израз, всички дружно да му "подават топката". Моето нещастие се обърна в полза за цялата група.
5. Поради спецификата на следването ми, имах няколко изпита конкретно за функионирането на мозъка, паметта, способноста му да се обучава. Под ръководството на професора ни правихме неизброими тестове върху себе си за оценка на запаметяването. За моя огромна изненада се оказа, че паметта ми е същата като на моите млади състуденти. В някои отношения (най-вече аналитичност) и по-добра.
6.Изпитите тук са истински кошмар - само писмени и само за 60 мин. За мен двойно по-тежки, защото нямам време да мисля "ох, това как е на немски". Но, след втория изпит някак се изхитрих да преминавам в едно състояние, в което просто се оставях на течението и мисълта сама си течеше, без да й преча.
7. Не съжалявам за нито един похарчен лев за това обучение. Когато започвах не си бях представяла и една стотна от нещата, които ми се случиха и обогатиха. А сега съм почти в края и ако имах пари и време, щях още тази есен да запиша да уча и психология.

Ако мога да ти дам един личен съвет - не се страхувай, че ще се изложиш! Аз, така или иначе се излагах постоянно, поне се научих да се смея заедно с останалите. Още след първия път ще разбрах, че от това не се мре, престава да ти пука и ставаш все по-уверен. Понеже по-зле няма накъде, затова може само да стане по-добре. Мокър от дъжд се не бои!