Компилации или не, псевдоинтелектуалщини или не, на мен също ми хареса по някакъв начин.
В тази връзка се сещам, че преди години четях страшно много. Напоследък, освен специализирана "литература", почти нищо не ми се чете, явно остарявам, защото каквото и да прочета, ми се струва вече изживяно, преосмислено и старо.
Във връзка с присъствието ми в клуба - мисля си от известно време, че нищо не мога да му дам, ако въобще някога съм дала нещо на някого и съм успяла да помогна. Каквото и да кажа, по какъвто и да било повод, ми се струва глупаво и безсмислено. Какъвто и съвет да се опитам да дам - неадекватен, предвид уникалността на всяка човешка съдба. Не мога да си позволя да морализаторствам, защото самата аз не съм безгрешна. Не съм в състояние да бъда категорична в оценките си за другите, защото не ги познавам достатъчно, не познавам достатъчно историите им, а и коя съм аз, за да го правя.
Без връзка - снощи научих, че една моя позната, много симпатична жена, но сама, е в процес на осиновяване на дете. Ето това е нещо истинско и стойностно.

Редактирано от copadevino на 09.12.11 13:58.