но за сега бягство от тази среда, която не и допада намира в рисуването, нейните си хобита-оригами и пр. самостоятелни игри и общуването и с мен и баща и и игра само с няколко деца от улицата, с които има всеотдайни проверени и доказани приятелски отношения. Лир, с уговорката, че ще опиташ да ме разбереш правилно, съвсем приятелски ти пиша, но това ме разтревожи. Споделянето е хубаво, това, че детето се чувства добре с вас е
чудесно, споделянето е прекрасно, така би могла да се помогнеш когато трябва. Не мога да преценя разбира се отстрани и го осъзнавам, сигурно греша........но едно е близост, друго е отнемане на всякаква инициатива на детето. Ще обясна, нормално е това дете вече да има мъъъничко свобода да прави опити да реши конфликтите сама, трябва, за нейно добре (не забравяй началната уговорка). Струва ми се, че си напът да прекрачиш границата на родителската намеса. Вече идва момент в който тя ще създава своите контакти, своите отношения с хората, трябва да умее да избира и ако е избрала грешен приятел, да е в състояние да го отдалечи от себе си.
Много му се събра на детето, няма спор. Битката с възрастни и на по-високо ниво (от които е зависима) е неравностойна, там би трябвало да застанеш зад детето си, тук обаче има НО-та, това са отношения между равностойни, лошо е, че детето не го чувства така. Нямам представа колко време продължават тези отношения с момчето, но.......тя е отскоро в този клас, едва ли е използвала всички методи да прекъсне (да реши явно не става) този проблем. Абсолютно невъзможно е да да се превърнеш в орлица и да си 24 часа с разперени криле над нея, а и не бива. Не е въпросът дали е момиче или момче (имам и двете, минала съм през 4 държавни училища). Ако не е системен тормоз (продължаващ месеци наред) би могла да опита сама да се разбере или да го игнорира. Тук вече (така го виждам) опитваш да решиш проблем (а дали е такъв)с излъганите и очаквания за определен вид отношения........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите