|
Лисанке, сладкодумнице, балсам за изнурената ми и наранена душа са думите ти:) мдааа, не е проблемът във влюбването, а в липсата на морал и оттам във всички останали неща, които се случват в името на "аз го обичам" и "аз съм влюбена в него и на сърцето си немога да заповядам" ... и дрън, дрън, дрън... и поставянето на нечия личност в центъра на вселената с влюбванията и страстите и, много важни, за да станат публично достояние, че и да потърсим публично подкрепа... и много интересната формулировка в първия пост: ти я обичаш затуй живееш с нея, а не с мен".... казано така изисква отговорът- не:) и след това доказателства в поллза на това, че не я обича:) сещам се как ми обясняваше мъжът ми( по телефона), че е поел ангажименти на друго място и трябва да ги спазва, думи, казани, ясно, силно и отчетливо, за да ги чуе ТЯ, заветната, на която и пука само за ангажиментите поети към нея ... и която изискваше доказателства, че ние сме набутани в ъгъла с детето, за да му даде зелена улица... в един момент, всички работехме за да удовлетворим нейните желания... тя го иска и аз понеже не съм кадърна да го задържа си е мой проблем и трябва да понасям всичко... та, няма никакво значение, за какви липси говорим, дали на морал и т.н. всичко е обяснимо и разбираемо, а даже и приемливо, докато има граници, когато, обаче някой се набърка в чуждо семейство, в чужди отношения, правейки своите достояние на други , вече е и неморално и неприемливо и нередно .... и не и не и не и не.... и всичко започващо с не... не искам, който и да било да ми се бута в чаршафите, да ми обсъжда навиците и характера и да взима полагащото се на мен и на децата ми.... това важи и за двете страни...
...къде го чукаш, къде се пука...
|
Re: здравейте:) [re: Aлиca.]
