Няма чужди грехове. Тук точно съм на друго мнение. Причините за развод са само в двама души, както и причините за брака им. Светът не им е обещавал да се промени и да им създаде идеални условия за брак, те да не го пазят, но светът да е задължен да го прави вместо тях. Преди изневярата има куп проблеми за които единият или двамата си заравят главите в пясъка и оставят онаци си чувствителна част от тялото навън. Развалят се отношения, правет се или не се правят куп компромиси, премълчават се проблеми, не се приемат промени....милиони камъчета дето да обърнат каруцата. Но далеч по-лесно е да кажем, че друг ни е виновен, ние сме идеални, прекрасни, чисти като сълза от кошута)))....ама видиш ли този вълчи свят ни изяде.
Не може да преплуваш в блатото и да си единственият чист и светъл образ, няма такъв филм. Докато не се научим да не прехвърлями своята вина на чужд гръб.....пак ще ручаме жабетата
Ако си с човек с различна представа за брак, за морал, за отговорност си направил грешен избор, надценил си силите си да го промениш (да променяш готов човек е смешно) Ако човекът с който си прави неща които те нараняват..някъде там по пътя е имало проблеми които си проспал, не е рядко и защото така ти е по-удобно. Семейни отношения се градят между двама (по-късно и повече с децата, но те са други), като няма тази основа, като си позволил да се разрушат, като си направил грешна преценка..........няма нужда да ревеш, че някой ти влязъл в спалнята или още бог знае какво ти направил..през това време ти си бил в безсъзнание или временно невменяем.
Тези прекрасни семейства, според комшийското мнение , не са толкова прекрасни, има вариант да са тихи семейства просто.
Моето семейство беше "най-прекрасно" точно в периода в който не бяхме семейство вече, просто чаках две години да се адаптира партньора (не се смей, има и толкова тъпи като мен). Едно семейство дето е любезно (безразлично), тихо, спокойно (отстрани). Има доста неидеални семейства, викат, карат се, спорят.....но това винаги е лошотия, борят се още един за друг......както могат.
Мисля и върху варианта на мен да ми се изневери, щом съм се докара до там, че най-близкия да не знае, че това не бих издържала, че не понасям лъжата в ква да е форма, значи доста съм оплела конците или съм създала грешен образ (меко казано), или не съм достатъчна, или го тормозя по друг начин, че е принуден да търси нещо навън, не винаги е просто секс. Едва ли бих хвърлила вината на трети човек, не е и нужно, не помага. Ако се върви по тази пъека ще се стигне пак до там, втори, трети, пети съпруг.........все ще е до кривата круша, ако не намериш проблемите в себе си.
Вината в лошите любовници е удобно извинение. Те си носят техните товари, техните си грехове. Теб те дразнят техните ревове, мен ме дразнят чистите като утринна роса партньори дето животът така ги изненадал.
|