Тиа,
дай по-леко с драматизациите във виртуала - пребиване до смърт, разпъване на кръст, горене на клада...тук се борави с думи, казуси и обмяна на гледни точки.
Реално, никой не си тръгва с разбит нос, никой не си променя живота от прочетеното, няма убити и ранени. Всичко, което може да направи читателят е, да мисли или да пренебрегне чуждото мнение. Обикновено се пренебрегва неудобното на личния интерес и се аплодира изгодното.
А що се отнася до простото и сложното и до моралните религиозни правила, те не са дадени на тоя, дето клати гората, а на хора, желаещи да построят живота си върху добри и полезни за тях самите морални норми. С ясното съзнание, че когато нарушат някоя от тях, трябва да си понесат последствията без право на оправдание и на съчувствие. Последното може да им бъде дарено, но не и нарочно търсено и изисквано. А може и да им бъде напълно отказано, до момента, в който осъзнаят в пълен размер прегрешението си и пожелаят да го понесат и изкупят. Както и да не го повтарят повече. Аз твърдо отказвам съчувствие на неосъзнат човек.
Що се отнася до пожелаването, не само блудството /секс между неженени без поемане и изпълняване на ангажименти/, прелюбодеянието /извънбрачен секс - и жененият, и любовникът, свободен или не, прелюбодействат/, то и пожелаването на жената/мъжа на ближния са тежък грях, една от основните причини да съществуват разведени и клуб на разведените.
А с трудното и нюансите всеки да си чука главата сам. И на потърпевшите от чужд грях не им е лесно, затова, предпочитам да си пазя състраданието за невинните, които го заслужават, а не за виновните, преди да са го заслужили.
|