Алиса, не знам кой период точно визираш, ама аз честно казано не познавам много хора- деца също, за които да важи това с подчинението и зависимостта от родителската воля.Това си зависи до голяма степен от характера и други вътрешни дадености и за добро или за зло всеки си избира дали да се подчини или не.

Друго имах предвид. Ако родителите се карат и бият, възрастен човек ще се възмути и изнесе от такава къща, но детето няма къде, принудено е да расте в подобна обстановка. Както и при други не особено приемливи ситуации - вечни шумотевици, пиянски компании, гледане и обсъждане на порно, натрапване на родителски секс несъобразително, студени обтегнати отношения, вечно клюкарене и одумване на хората, разправии за пари, разправии за изневери, мрънкотене и оплаквания, защото мама или татко си падат да късат нервите на другия по този начин, караници пред детето за възпитанието на детето...допълвай си. Самотен родител пък облъчва детето със собствените си недоволства и проблеми или не съумява да скрие, а често не намира и за необходимо, промискуитета си, ако изпада в такъв, съпътстващите го нагласи, натрапва му новите си връзки, служи си с детето като с оръжие за тормоз на другия родител... и т.н.
В тийнейджърските години - безпрекословно налагане на родителската воля без обяснения, незаинтересованост, налагане на собствените убеждения за морал /ако са болни става леле-майко/, принуждава го да приема неговия начин на живот за естествен, независимо дали е най-почтен или много или малко безотговорен. Същото важи и за ценностната му система. Тийновете нерядко се бунтуват поради вътрешното си чувство за справедливост, когато родителското поведение и възпитателните думи се разминават с правдивото възприемане и реагиране на действителността. Отново, поради непълнолетието си нямат право да напуснат дома и родителите си, както възрастен човек би направил на тяхно място. Нерядко са изнудвани да избират между единия и другия родител при раздяла в тази възраст, в която мнението им вече се зачита от съда.

Това имах предвид липса на укрепнала свободна воля - децата са манипулируеми и принудени да се съобразяват с големите, а дори и да не се поддадат или да не желаят, нямат право на избор.

Колкото до устойчивата семейна среда, дори един самотен, но стабилен и свястен родител може да създаде много по-устойчива и стабилна среда, отколкото двама ненавиждащи се човека, стоящи заедно само с оправдание че е в интерес на децата.

А защо са се докарали дотам, че да се ненавиждат? Взаимоотношенията помежду им не зависят от комшията или филанкишията, а единствено и само от тях самите.
Значи, двамата възрастни могат да си позволят да си разиграват коня един пред друг, да си играят игрички и да си спретват войнички, защото сами са решавали да бъдат заедно, но децата са принудени именно от тях да им тъпрят простотиите. После се разделят, защото те са пълнолетни, те имат права, те го могат, а децата пак принудени да приемат решенията на майка си и баща си.
Защо? Защото родителите като се събирали и правили деца, не мислили.

Ами ако някой се раздели с партньора си, защото са се докарали дотам, че да се ненавиждат, значи е неспособен да избира подходящ партньор и/или да изгражда стабилна връзка и стабилно семейство. И щом, дори децата не го стимулират да намери най-добрия подход, да се промени, приспособи и да прикотка партьора си към същото, то той е неспособен да предаде и на децата си това умение. Учителят учи с личен пример, не с четене на лекции.
Това не е оправдание, съжалявам.
При цялото ми уважение към мненията ти.

Има много редки случаи, в които партньор и родител се оказва социопат - толкова вреден за околните и децата си, че при най-големи усилия от страна на близките му, най-доброто за всички е, да бъде изолиран от съжителство и общуване. Но при масовите разводи далеч не е така. Няма защо да се самозалъгваме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите