Разлика между устойчива, макар и относително необразцова семейна среда и вакуум, като следствие именно от разрушаването и по желание на родителите и продължително неотшумяващи емоционални травми и липси в присъстващия, пък и в приходящия /вече/ родител, правиш ли? Децата се учат на отношения с другия пол и се подготвят за тях, за семеен живот и за бъдещо родителство именно в семейството си, още от раждането. Периодът на детството и съзряването на един човек са единственият период в живота му, в който той няма укрепнала собствена воля и потребностите и желанията му са изцяло в подчинено положение, зависимо от волята на родителите. Добра стартова позиция е тази, при която и двамата родители са направили избора си да имат дете, напълно осъзнавайки бъдещата дългосрочна отговорност, която поемат. И, ако единият е готов за себе си, то бива да е и достатъчно зрял, за да разпознае и избере също такъв отговорен човек до себе си. Отговорността включва и осъзнаване, че чепатостите на характерите и всякакви търкания и бъдещи проблеми трябва да бъдат преодолявани или приемани в интерес на устойчивата семейна среда, необходима на детето. Тоест, личната свободна воля на родителя да бъде поставена в служба на зависимата и несвободна да прави избори воля на детето. Което изключва нерядко повтаряната тук мантра " Не съм длъжна да го/я търпя, и аз съм човек и имам право на щастие, развеждам се, жени/мъже - много, ще си намеря по-добро."
Или "по-добре сам/а, отколкото зле придружен/а."
Грешните родители са масови, да. Като се вглеждам в семействата на роднини и приятели, все има по някой кусур, всяко семейство си има проблемите, не са светци, нито големи праведници, но общата цел - да си отгледаме заедно децата, компенсира много.
Компенсациите са изцяло в полза на децата, разбира се.
Ето тази липса - на двама несъвършени хора и невинаги съвършени родители, но съумяващи да отгледат заедно и с любов децата си, наричам липса на равен старт. И имам предоволно база за сравнение - всичките ми роднини и немалко семейни приятели, нито по-добри, нито по-лоши от пишещите тук, които са получили по-добър старт от собствените си несъвършени родители и съумяват да асигурят такъв и на децата си.
А на моите не се сърдя, толкова им бил акълът. Късно е на тях да налея ум, но тук може и да хване място. За втори, трети брак, пък дори и в периода на самотно родителство...който има деца, да си помни задълженията към тях. И греховете към тях - също.
|